Родила се веднъж в една далееечна страна една хууубава принцеса. Страната далечна колкото от тук до Каспичан, принцесата хубава - битер Памела Андерсън. Растяла, растяла нашта принцеса и докат растяла - ставала на женааа. По същото туй времи растял и един принц (само че в по-близка страна). И докато той растял, баща му понеже бил интересчия, решил да сгоди сина си за хубавата принцеса, щото баща й имал париии. (Кво ли разбирал на принца баща му, тя принцесата докато стане за женене щяла да профука жълтиците на баща си по рокли, ама това е за друга приказка).

Срещнали се на годежа принца и принцесата и от пръв поглед се аресАли. Той я засипвал с нежни погледи, тя се изчервявала съвсем не срамежливо, ами даже кокетно – бе въобще, романтика. Да, ама след три дена принца трябвало да си ходи с баща си в неговото си царство , пък принцесата си оставала там, далеч – отвъд Каспичан, което било основания за много и особено големи крокодилски сълзи и още по-бурни хлипания и особено звучни подсмърчания. Принцът нищо, че бил принц, ама ревял повече от принцесата.   И се почнали после – писма по гълъби, пратеници хвърчали с листи от стихотворения, музиканти се разкарвали през толкоз много царства само да угодят на принца и да пеят под прозореца на принцесата тя докато въздиша. Минали се така няколко години, принцесата взела да се отегчава. Любов, любов, ама само с нея не се живее, я! Решила принцесата, че вместо да се жени за принца, иска да си стегне багажа и да попътува, за да опознае света. Кво да се прай, женска му работа. Освен това принцесата много мразела да й се казва какво да прави и точно щото баща й я сгодил за принца без да я пита, тя решила да прави напук и да показва какво е туй еманципация. И така – хванала си бохтичката принцесата и немила-недрага се заскитала по света.   Принцът, нали е принц, веднага се вбесил. Как така ще го изоставят, след като четири години е живял с мисълта, че ще се жени (и освен това ще спи след това – щото нали е средновековие, там няма спинкане без халка! Аха!) . Обаче понеже бил възпитан принц, не си показал веднага рогата, ами решил първо со кротце, со благо. Демонстрирал тъга, написал няколко сълзливи писма, поухажвал принцесата, ама нъц, оная не поддала. Сега, трябва да е ясно, че всичко това се случвало в движение – принцесата обикаляла по света, принцът пращал пратеници след нея (щото баща му го обучавал по това време как да бъде мениджър на кралство и нямало как да кръшка ;) . По едно време на принцесата й писнало и му рекла (тоест рекла на поредния пратеник, който бил дошъл с мандолинка и две мандаринки – останалите ги изял по пътя):   -          Кажи му на оня мухлъо, че няма да съ женя и тва е! -           Ма как тъй, принцесо, ша ми отрежат главата?! – отвърнал пратеника. -          Ам тъй, как тъй, ша му кажеш и на мандолинка шъ свириш. Няма как, върнал се пратеника и предал на принца какво казала принцесата.   -          Ах, тъпа кучка! - рекъл принцът. Аз в любов ще й се обяснявам, тя мене тъй ще унижава. Ще я пребия! ... Ааа, няма – жена е, ще ми се смее после придворния шут. –посърнал принцът, понеже нямало как да натупа по задника принцесата. Извикал друг пратеник и наредил: -Да й занесеш туй писмо и докато не се увериш, че го е прочела, да се не връщаш!   Заминал пратеникът, ден и нощ препускал с коня, дупето му се натъртило, но смееш ли да не изпълниш царска заповед? Дал на принцесата писмото и тя нали е любопитна, го отворила веднага. А вътре кво пише?   „Мила ми принцесо, Да знайш, че никак не си ми мила! Утрепах се да те ухажвам, ти от нищо не отбираш. Ако бях селяндур, щях да ти тегля една майна, но нали съм благородник, ще я заместя със звездички, сиреч *** ** *******! Писма ми да съ занимавъм с теби и поради таз причина, вече няма да тъ приследвам. При всичкоту туй обачи, държа да отбилежъ, че докат си мислих за тебе, паднах от коня и си натъртих колянуту и затуй та държа отговорнъ за своету падение, сиреч падани, особину щото можих да умръ.”   Принцесата обаче, нали и тя била серт, не останала длъжна: (туй долното в писмо го написала)   „Драги ми принце, Ти пък да’н мислиш, че си ми драг? Писна ми да пращаш върволица народ подире ми, хората все мислят, че безплатну хляб раздавам и затуй толкоз народ са влачи подире ми. Дълбоку в сърцету мъ ранявъш обаче, като ми викаш, че зарад мен си щел да умиргаш, тва цел живот ша го повня, да знайш.”   И тъй принцесата са скитала по света, намерила си мъж и се оженила – от скука и умора, щото да не си мислите, че е толкоз лесно да се скиташ по света. Принцът пък го ударил на мацки и си направил харем – нали трябвало да навакса за изгубеното време, през което чакал принцесата да се ожени за него. И така и двамата си одъртявали далеч един от друг, остарели, оглупели, зъбите им изпопадали, ама всеки от тях си спомнял „аз повече не ща да та виждам” и „по-добре да бях умрял, отколкото да тъ бях чакал”, а когато умрели, видели се на оня свят и се хванали за косите, щото ги било яд един на друг.   В следващия им живот дядо Господ ги превърнал в две гарги, щото му било писнало да им слуша глупостите, но затова пък му било много забавно да ги гледа как хвърчат край някое дърво, дебнат се един друг и се мъчат да си скубят перушината от опашкитееее.....

умрях от кеффф!


ПП ако си фен/ка на тери пратчет, да знаеш, че тези двамата имат по-сбъркан правопис и от баба Вихронрав:)

Абе то правописът си дойде със сюжета. Просто нямаше начин тея двамата да говорят " на правилну".

съгласна - голям хилеж:)

Чудно, ахахахаха! Ще го прочета на някое детнце ...

Моля ви, преразкажете по този начин още приказки. Ще чакам с нетърпение.