В една гъста и непроходима гора се криела малка полянка. Тя била с нежно-зелена трева и обагрена от искрящо-жълти цветчета. В единия й край два огромни дъба се извисявали като стражи, които пазят обитателите й, а край тях свежо поточе пригласяло с игривия си глас на вятъра в клоните на дъбовете. На тази полянка живеела пъстроцветна пеперуда. Тя била толкова красива, че дъгата избелявала, щом пеперудата разперела криле.
    Едно росно, пролетно утро, докато пеперудата закусвала с цветен нектар дочула, че някъде далеч от тук имало приказна поляна със златни цветя. Пеперудата се замислила, поразпитала другите от къде знаят и как може да намери тази поляна, те я упътили до колкото можели и тя отлетяла.
    Летяла с дни през гъстата гора, нощите прекарвала скрита в короната на някое дърво. Летяла неуморно, докато прелетяла хълма и стигнала до една поляна от другата му страна. полянката изглеждала съвсем обикновена и тя разбрала, че там няма да намери златните цветя. Отчаяла се. Толкова дълго летяла, а не стигнала никъде. Все пак решила да запита местните обитатели за онази полянка в случай, че знаят нещо.
    Те разбира се знаели. Всеки знаел за Златната поляна, но никой не я бил виждал. Пеперудата съвсем се отчаяла. Тъкмо тръгнала да отлита и една пчела я спряла.
    -- Питай мечката. Всяка сутрин като й носим мед тя ни разказва за Златната поляна. Нашата мечка е много стара и може да я е виждала.
    Пеперудата се усмихнала и литнала към мечката. Стигнала до входа на мрачна пещера, а от вътре се чували зловещи звуци. Все пак пеперудата събрала смелост и навлязла в тъмнината. Вътре срещнала огромна и тромава мечка, която наистина била много стара. Запитала я за Златната поляна. Мечката се усмихнала...
    -- Сигурна ли си, че искаш да отидеш до Златната поляна?
    -- Да! -- отвърнала с увереност пеперудата.
    -- Тогава ме слушай внимателно! Поляната е много далеч, а за да я откриеш ще трябва да летиш само по залез слънце. Следвай слънцето, но само в неговия залез, иначе ще се изгубиш в гъстите гори и никой няма да може да те намери. Поляната е скрита зад огромни дървета, но ти ще я познаеш. Можеш да тръгнеш още днес.
    Пеперудата се усмихнала. Най-накрая някой да я опъти към Златната поляна. Благодарила, излязла от пещерата и кацнала на поляната да събере малко нектар за изпът.
    Щом слънцето станало червено и почнало да се скрива зад хоризонта, пеперудата се сбогувала с местните обитатели и тръгнала към своето дълго пътешествие. Слънцето бързо се скрило и тя намерила подслон в едно дърво. Следващия ден дълго чакала залеза и щом той настъпил, пеперудата отново полетяла. Но слънцето отново бързо изчезнало от погледа й. Пеперудата разбрала, че наистина ще трябва да има много търпение, за да стигне до Златната поляна.
    Така се изнизвали дните, а пеперудата летяла само привечер и търпеливо чакала да стигне своята поляна. А гората била все така мрачна и неприветлива. Постепено цветовете на пеперудата избледнели, тя почнала все повече да се изтощава и отчайва. През съзнанието й почнали да минават мисли на съжаление, докато една вечер не видяла огромни дървета, които пазели малка, скрита полянка. Слънцето залязло и пеперудата решила да се скрие в короната на едно от дърветата, за да дочака утрото.
    На сутринта още с първите лъчи на слънцето пред пеперудата се открила величествена гледка. Малка поляна с нежно-зелена трева и искрящо-жълти цветя. В единия й край се извисявали величествено два огромни дъба, в единия от които тя прекарала нощта.
    Пеперудата разбрала, че се е завърнала удома, в своята Златна поляна, за която се носели легенди из цялата гора.

Много красиво :)

Tova stra6no mogo mi napomnq na stixotvorenieto na K.Kafathis -Itaka...straxotno e!!