Далеч сред океана се простирал голям, самотен остров, който сякаш се криел зад океанските вълни и никой не знаел за него. Жителите на острова били потомци на някогашните пирати, които основали там свое собствено кралство. Построили огромен дворец в центъра на острова, който бил заобиколен от стотици къщи. Всеки жител притежавал собствена земя от големия остров, от която изкарвал прехраната си, задоволявал нуждите си и нямал нужда от повече.

      Това кралство било много особено. Жителите не общували с думи по между си, понякога само с жестове. Кратки фрази разменяли само семействата, след като се приберат вечер по къщите си, но дори тогава разговори не се водели. Сред легендите, които се носели из моретата било известно като "Мълчаливото кралство".

      Едно есенно утро станало нещо много лошо - принцесата се разболяла. Кралят се притеснил и придворните лекари се втурнали мълчаливо да помагат. Нищо... Принцесата ставала все по-зле, пребледняла като платно, обзела я треска, а никой в двореца не можел да й помогне. Кралят се отчаял. Не знаел какво да прави, към кой да се обърне за помощ.

      На следващата сутрин кралят не издържал повече на гледката на умиращата му дъщеря и излязал на една от големите тераси. От там се виждали стотиците къщи на кралството, той се огледал, събрал сили и с дълбок и пронизващ глас се провикнал:

      -- Хора, помогнете! Принцесата е болна и умира! Помооощ!...

      Един дрипав старец чул виковете на краля, метнал торбата си на рамо и се отправил към двореца. На портала го пуснали без проблем, защото всички вече били отчаяни. Отвели го право при принцесата, той я погледнал, сложил ръка на челото й, изцъкал нещо тихичко и бръкнал в торбата си. От там извадил някакъв мехлем, намазал с него устните й и след минути треската минала, принцесата почнала да поруменява, отворила очи и се усмихнала. Кралят видял това и сълзи на щастие се стекли по страните му. Той се навел, хванал стареца и го запитал:

      -- Защо се забави толкова, добри човече? Принцесата се мъчеше от няколко дни в това състояние, а никой не можеше да й помогне.

      Старецът го погледнал, усмихнал се леко и отвърнал:

      -- А ти защо не ме повика по рано, кралю?

      От този ден нататък всички в кралството общували и споделяли проблемите и радостите си. И винаги се намирало кой да помогне на нуждаещите се.

поучителна:)

Споделяйте и се радвайте на споделеното с вас

Благодаря!
Радвам се, че сте усетили посланието ми :)

Хубави приказки разказваш, frey, хубави!

:)